В продължение на години феновете на българския футбол често обсъждат качеството на съдийството в най-високото ниво на първенството. Макар че повечето мачове се ръководят от местни арбитри, имаше период, когато чуждестранни съдии бяха канени да свирят срещи в елитната лига. Това обикновено се правеше, за да се гарантира безпристрастност в дербита или в мачове с особено голямо значение.
Присъствието на чужд рефер винаги носеше различна атмосфера на терена. Играчите, треньорите и привържениците гледаха на тези мачове с друго уважение, знаейки, че съдията няма местни връзки или пристрастия към българския футбол. За някои фенове това беше глътка свеж въздух, която обещаваше по-справедливо съдийство и по-балансиран двубой.
С времето обаче практиката да се канят съдии от чужбина постепенно изчезна. Българският футболен съюз започна да разчита изцяло на местни арбитри и да поставя акцент върху тяхното развитие. Така се появи и въпросът, който феновете често задават: кой е последният чуждестранен съдия, ръководил мач в елита на българския футбол? Любопитството остава живо, защото подобни назначения днес са изключителна рядкост.
Отговорът ни връща повече от десетилетие назад – към време, когато българският футбол все още експериментираше с чужди рефери в ключови двубои. Тази последна поява на чуждестранен съдия беляза края на една епоха и началото на пълното доверие в българските арбитри. Оттогава насам именно местните съдии поеха цялата отговорност за всяка среща в шампионата – със своите силни и слаби страни.
Днес споменът за онези редки назначения остава като част от историята на нашето първенство. Макар дебатите за нивото на съдийството да продължават, темата за последния чуждестранен съдия винаги предизвиква интерес сред феновете. Това е напомняне за развитието и предизвикателствата, през които премина българският футбол.
Leave a Reply