Това определение улавя същността на Сангаре по начин, който трудно може да бъде оспорен. Той е футболист, който олицетворява контрастите в играта си и постоянно се движи между две напълно различни крайности. Неговото присъствие на терена рядко оставя публиката безразлична, защото всяко негово действие носи заряд на непредсказуемост.
В рамките на едно и също полувреме Сангаре е способен да изглежда като нападателя, от когото Левски отчаяно се нуждае. В тези моменти той показва увереност, физическа мощ и усещане за правилното място, които карат феновете да вярват, че именно той може да реши проблемите в атака и да даде ново измерение на офанзивната игра.
Само малко по-късно обаче картината може рязко да се промени. Същият този футболист допуска необясними грешки, взема погрешни решения или пропуска ситуации, които изглеждат елементарни за играч на професионално ниво. Именно тогава идва и онова усещане на безсилие, което кара привържениците да удрят по масата и да се питат как подобни неща са възможни.
Тази постоянна смяна на лицата превръща Сангаре в истинско „противоречие в движение“. Той е едновременно надежда и разочарование, потенциал и съмнение, което прави оценката за представянето му сложна и многопластова. В крайна сметка именно тази непостоянност е причината около него винаги да има дебат, очаквания и силни емоции.
Leave a Reply