Понякога се чувствам така, сякаш каквото и да се случи, накрая винаги аз понасям вината в ЦСКА София. Без значение дали става въпрос за разочароващ мач, промени в динамиката на отбора или решения, които не дават очакваните резултати – пръстите сякаш винаги се насочват към мен. С течение на времето тази постоянна критика се превърна в товар, който трябва да нося – независимо дали е справедливо, или не.
Разбирам, че във футбола емоциите са на високи обороти. Феновете са страстни, и всеки иска отборът да печели. Но когато нещата не вървят по план, търсенето на виновник започва почти мигновено. За съжаление, аз се превърнах в най-лесната мишена, дори когато много от проблемите са извън моя контрол.
Да бъдеш част от клуб като ЦСКА София означава огромно напрежение. Очакванията са високи, а място за грешки почти няма. Но често се забравя, че футболът е отборен спорт. Победите и загубите са колективна отговорност. Въпреки това, отново и отново се оказвам посочен с пръст, сякаш само аз съм отговорен за всичко, което се случва на терена.
Не бягам от отговорност – никога не съм го правил. Когато греша, си признавам. Но е трудно, когато критиката стане постоянна, особено когато се основава повече на емоции, отколкото на факти. Кара те да се замислиш дали хората наистина търсят решения, или просто някой, когото да обвинят.
В крайна сметка оставам отдаден на това да давам всичко от себе си за този клуб. Ще продължа да се боря, да остана съсредоточен и да бъда верен на своята цел. Критики
Leave a Reply