"Баща ми и чичо ми ме заведоха на стадиона - ЦСКА игра със Славия. Паднахме с 0:1, но бях впечатлен от поведението на баща ми - борец. До нас имаше един другар - привърженик на Славия, който се радваше на победата. И другарят спря да се порадва..." - didisport
Connect with us

Blog

“Баща ми и чичо ми ме заведоха на стадиона – ЦСКА игра със Славия. Паднахме с 0:1, но бях впечатлен от поведението на баща ми – борец. До нас имаше един другар – привърженик на Славия, който се радваше на победата. И другарят спря да се порадва…”

Published

on

Димитър Ангелов, наричан просто Дучето, е бивш председател на Националния фенклуб на привържениците на ЦСКА. Името му нашумя днес в червените футболни групи, след като стана ясно, че Сектор Г ще покани всички бивши председатели на националния фенклуб на празничния концерт по случай 35 години Сектор Г. Припомняме ви едно от последните интервюта на Дучето, дадено пред “Блиц”. В него той разказва за истории от живота си, неизменно свързани с футбола.


Дядо му по майчина линия и братът на дядо му са били затворени в Белене. Дядо му по бащина линия е бил довереник на комуниста Васил Демиревски.


„Така че идвам от разнообразно семейство“, започна Дучето.


„Исках да постъпя във военно училище, но един комсомолски секретар написа примерна характеристика на семейството на майка ми, че съм от неблагонадежден произход.


Баща ми и чичо ми ме заведоха на стадиона – ЦСКА играеше със Славия. Загубихме с 0:1, но ми направи впечатление поведението на баща ми – борбен човек. До нас имаше един приятел – привърженик на Славия, който много се радваше на победата. И приятелят спря да се радва…”, разказва Ангелов за първия си мач на стадиона.


„Отивахме с майка ми и баща ми към универсалния магазин на ЦУМ, но само тя влезе. С баща ми се отбихме до банята, където се събираха да спорят футболни фенове. И баща ми изкъпа един от тях“, добавя Дучето.

Червеният фен се завръща и във финала за Купата на Съветската армия през 1983 г. между Локомотив Пд и Чирпан (3:1), игран на “Васил Левски”.

“Хиляди пловдивчани дойдоха в София за финала през 1983 г., ние с братовчедите ми от Левски се обединихме и стана каша – три състава бяха натъпкани. Бяхме 70-80 души срещу хиляди и имаше такова отношение…”, спомня си Ангелов.

Той обаче си спомня и случка с левскар от юношеските си години. Бях юноша, дойде старецът от махалата, даде ми 2 лева и 60 стотинки и ми каза: Иди купи две бутилки ракия! „Да, ама едната струваше 3,10-3,20. И ограбих… един левскар. Купих ракията за 6,20 лв., дори дадох рестото на стареца и от тийнейджър се превърнах в лъвче”, каза Димитър Ангелов.

Click to comment

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

Trending